Спомняне на P Lal and Writers Workshop: Оригиналното издателство за новия автор

Пурушоттама Лал, известен като П. Лал, е поет, преводач и есеист, но най-важното е, че е собственик на издателство „Писателска работилница“ в Калкута. По повод 90-годишнината от рождението му, Sahapedia преразглежда приноса на Lal и Workshop Workshop за индийско-английска литература.

Пурушоттама Лал, известен като П. Лал, е поет, преводач и есеист. (Снимка: Работилница за писатели, Колката)

(Написано от Souradeep Roy, Sahapedia)

Някой трябва да отиде в Калкута и да напише история на работилницата за писатели, каза Адил Джусавала по време на разговор. Първата му стихосбирка, Краят на земята , е публикуван от Работилница за писатели. Неговата авторска биография прочете: Am 22. Заминал за Англия през 1957 г., за да учи архитектура. Остави архитектурата, за да напише пиеса. Написа втора пиеса - стихотворна драма - преди да се качи в Оксфорд да учи английски. Това е първата ми стихосбирка. Написал е и няколко разказа. И рисувам, когато мога.

къде се срещат яворови дървета

Jussawalla скоро ще навърши 80. Той досега не е публикувал разказите или пиесите. Той спечели наградата „Сахитя Академи“ за литература - най -високото отличие, което един поет в Индия може да получи. Биографичната бележка на тогавашния 22-годишен младеж е едно от многото съкровища, които можете да намерите в старо заглавие на работилница за писатели.

От какво започна всичко?

Пурушоттама Лал (1929–2010), основателят на пресата, веднъж написа: Основната изповядвана цел на Работилницата за писатели е да докаже, че „английският е доказал способността си като език да играе творческа роля в индийската литература ... Неговото публикуване се фокусира върху относно английската творческа и транскреативна работа на индианците или такава работа, която се занимава или е вдъхновена или има значение за индийския живот и култура. “

най-готините растения за отглеждане вътре

Противопоставянето на англичаните като творчески израз от страна на индианците ще намери своя глас в бенгалския поет и съвременника на Лал, Будадева Босе, който нарече индийската английска (или индо-англиканска, както той я нарече) поезия, една сляпа улица, облицована с магазини за любопитство, която не води до никъде в Кратката енциклопедия на английски и американски поети и поезия (1963). Бозе обаче беше добронамерен космополит, а не провинциален активист. Той имаше близко приятелство с някои от водещите английски писатели на своето време, като Джордж Опен, и преведе няколко поети като Шарл Бодлер и Райнер Мари Рилке, наред с други, на бенгалски. Защо тогава той би бил толкова пренебрежителен към съвременните си индийски английски писатели? Опитът за отговор може да бъде само добра спекулация в най -добрия случай. В отговор на вписването, Лал изпрати писма до няколко индийски английски писатели с молба да отговорят на твърденията на Бозе. Отговорите на респондентите, заедно с творчеството им, бяха публикувани като Съвременна индийска поезия на английски: Антология и кредо от работилницата на писателите през 1969 г.

Синът на P Lal Ананда Лал понастоящем управлява работилницата за писатели. (Снимка: Работилница за писатели, Колката)

Голяма част от значението на тази антология, освен отличното въведение на Лал, се крие в отговорите, дадени от отделни поети. Самите отговори обхващат голямо разнообразие от стилове: от странните (Лорънс Бантълман се подписва като „LAWRENCE DANTE PUSHKIN BUDDHADEVA BANTLEMAN“) до философския (Jussawalla намира грешка в „визията на историята“ на Bose).

Голяма част от ранната работа на „Работилница за писатели“ може да бъде свидетелство за предизвикателствата на два вида бунт, които бяха необходими за въвеждане на нов поетичен език. Първият е бунт в рамките на наследената традиция на английската поезия, написана в Индия. Да се ​​бунтуваш срещу гиганти, които тиранично използват отличната си сила и по този начин забавят здравословния растеж, е добро нещо, каза той във въведението към антологията. Гигантът, с когото той спори, е Шри Ауробиндо, който за него символизира цветен романтизъм. (Въпреки по-голямата част от настояването на Лал за модернизма, самият той може да бъде описан като неоромантичен поет. Поглед към антологията на Арвинд Кришна Мехротра и неговото настояване за острите ръбове на индийския стих ще покаже, че може би има друга промяна в английската поезия, написана в Индия, започваща през 60 -те години, съсредоточена предимно около Бомбай.) Вторият бунт беше срещу онези, които, подобно на Будадева Босе, дискредитираха творческото писане на английски от индианците. Значителна част от защитата на Лал е и в преследването на читателите му да оценят поезията заради самата нея: аз не чета поезия за духовна пропаганда или пропаганда от всякакъв вид, независимо дали включва аспирин или предано служене . Изграждането на тази светска идентичност за поезията е нещо, което приемаме за даденост, но беше борба да накараме читателите да осъзнаят тази идентичност в новозависимата светска Индия.

кое дърво има розови цветя

Другата дума, която се свързва с Lal, е „транснационалност“. Той започва монументален процес по превод на 18-томния Махабхарата на английски език през 1968 г. Процесът наближава завършването си, тъй като работилницата за писатели е в своята шестдесета година.

Какво се крие в бъдещето? Ананда Лал, неговият син и настоящ редактор на пресата, казва: „Планирам да продължа да откривам нови автори, доколкото мога, и да имам на хоризонта и някои основни класики: завършването на превода на баща ми на пълните 18 -обем Mahabharata, никога не е правено на английски преди; превод на малайската Рамаяна; и превод на телугуските предани песни на Аннамачария. “Той обаче се страхува колко дълго може да продължи пресата, освен ако не намерят финансова подкрепа.

Ентусиазмът на младия тогава 22-годишен Jussawalla не се губи от по-младите постове, които наскоро издадоха първите си сборници с пресата. Избрах Работилница за писатели поради техните местни начини на публикуване: от договора на автора до завършената книга, всичко е ръчно изработено, казва Сахана Мукерджи. Типичните корици на работилницата за писатели, изработени от плат, са измислени от Мохиудин Хан. Ахил Катял си спомня, че е виждал кориците в библиотека. По време на докторантурата си в Лондон бях виждал първите две книги на Ага Шахид Али в Британската библиотека, същите (наполовина очарователни, наполовина градче играчки) облечени в сари корици. Може би релевантността и нуждата от преса като тази са най -добре изразени с думите на техния автор, Ананя Дасгупта, която има последната дума, Работилницата на писателите е пример за това как не е нужно всичко да бъде в големи размери, за да бъде по -голямо от живота.

Тази статия е част от Саха Сутра на http://www.sahapedia.org , отворен онлайн ресурс за изкуствата, културите и наследството на Индия. Сурадеп Рой е поет, преводач и академик. Той е от Калкута, в момента е в Делхи. Скоро ще бъде публикувана първата му пълнометражна книга с преводи на бенгалския поет Субхро Бандопадхай.