Писателят и написаното

Роман, който изследва парадоксалния статус на жените в тамилското общество

Завесата от стъклени мъниста Lakshmi Kannan Vitasta Publishing 407 страници` 299

Когато четях завесата от стъклени мъниста на Лакшми Канан, целият ад се развихри в Тамил Наду. Рядко съм изпитвал, че реалното време е толкова в противоречие с измисленото време. Поривът да се съпостави романът с текущите събития беше завладяващ, тъй като той е изолиран в интериора на браминските домове на старото президентство на Мадрас отпреди независимостта на Индия, докато това, което се случваше в днешния Ченай, беше по пътищата и плажовете. Но от време на време установих, че всъщност не е така. Ако въобще романът трябва да бъде свързан с настоящето, читателят може да изпита повече безпроблемно сливане, отколкото разкъсване, на съзнателно ниво.

Завесата от стъклени мъниста е роман в роман, с писателския герой Шайладжа, който се отърсва от блока на писателя и започва роман за Каляни, роден в консервативно семейство Тамил Брамин. Канан ловко изследва мета-измислицата, вплитайки сложни модели не само между паралелните животи на Шайладжа, писателя и Каляни, написаното, но и между противоречивите лайфтайсти от времето на писателя в настоящето и от миналото, което тя си представя.

кафяв паяк с черни точки

Романът на Шайладжа приключва през 1985 г., когато една жена в детството си по обичай е била лишена от образование и не е могла да напише собственото си име, дотогава би могла да напише всичко, което е написала. Ще са необходими още три години, докато Тамил Наду получи първата жена -главен министър, VN Janaki. И през следващите три десетилетия, друга жена, Джаялалитаа, се извисяваше над държавата, както лично, така и в изрезки. Несъответствието между такова върховно женско господство от една страна и бавното потискане на женските герои в романа е само очевидно, но с разгръщането на романа той разкрива ядрото на тежкото положение на жените и там нещата не са се променили много.

В родителския си дом Каляни беше щастливо дете с, между другото, вдъхновяваща леля по бащина линия, Атай, остроумен ирландски учител, Сюзън О’Лиъри, която й осигури както езикови и житейски умения, така и любящ баща. За гняв на О’Лиъри, бащата се ожени за Каляни, когато тя беше дете. След като достигна пубертета, тя се премести в дома на съпруга си, където свекърва й активно възпираше неподходящото женско образование.

Друга причина да вземем Каляни е, че тя е по -висока от съпруга си. Високият мъжки ръст е такъв факт, че не е изненадващо, че въпросът рядко се появява в художествената литература, както се случва в този роман. Момичето е било лишено от храна чрез религиозни пости, за да не стане по -висока от съпруга си. Тя все пак го изпипа и тъй като беше високо момиче, желанието на Каляни беше да стане треньор по бадминтон. Канан е забелязал добре редкия спорт, в който индийските жени превъзхождат. С помощта на съпруга си Каляни наистина постигна това, което искаше.

В крайна сметка това е тъжен роман. Успехът на Каляни дължи много на съпруга си. Това е малко тънък лед, защото привържениците на политическата коректност биха искали да я видят да се държи напред сама. В романа двойката расте един върху друг и връзката им естествено напредва, за да трансформира нейната цел в тяхната обща цел, но се разбира, че успехът й дължи много на мъжки инструменти. В романа на Канан всеки аспект на религията, обичаите, обществото и културата е показан да работи срещу жените. И все пак това е населено със силни, духовити жени, които понякога са подривни, а друг път поемат нещата.

Политикът супер жена, който владееше политиката на Тамил Наду, можеше да бъде мъжка конструкция, но мъжете се блъскаха да паднат на колене пред нея. Изцяло мъжкият спорт на jallikattu е безсрамна изложба на мачизъм, но въпреки това имаше справедливо поръсване на жени в протестите срещу забраната му. В романа също мъжката идеология е евангелизирана повече от жените. Завесата от стъклени мъниста за пореден път подчертава, че когато става въпрос за белене на люспите от реалността, романът остава най -подходящият жанр.

жълти цветя, които се връщат всяка година

Канан пише поезия и художествена литература на тамилски под псевдонима Kaaveri, а по -рано тя сама е превела произведенията си на английски. Това е първият й английски роман. Въпреки че двуезичието е често срещано сред индийските писатели, много малко, като Киран Нагаркар или сега Канан, се осмеляват да пишат на английски. Това, което се страхува, че ще бъде загубено, и с право, са богатите диалекти, ритъмът на речевите ритми и непосредствеността на техните първи езици. Канан се опита да заобиколи това, като щедро поръси романа с тамилски думи, заедно с дълъг речник и от време на време обяснителни намеси в скобите в разказа. Като нетамилски читател признавам, че намерих този роман за по-четим от преведените произведения на Канан.